В дима на сивкавата си цигара


В дима на сивкавата си цигара
припомняш си отминалите дни
и чувстваш, че със нея днес догарят
мечтите ти - тез, детските мечти.

И изведнъж се чувстваш странно празна,
нетрайна като залез или сън.
Човече мъничко сред хора разни.
Една камбана сред камбанен звън.

И иска ти се просто да заплачеш
(на думи лесно е, нали?).
Недей! Поспри! Защо да плачеш?
Сълзите просто са сълзи...

Поглеждаш сивкавата си цигара,
но вече с радост за отминалите дни
и сещаш се, че днеска тя догаря,
а утре бъдещето с тебе ще пламти!

14.03.2010
13:56

Ти ли си това?

Любов ли си, когато нараняваш,
а не убиеш веднъж любовта?
Любов ли си, щом нямаш, а даваш,
дадеш ли – просиш сама?

Любов ли си, щом си ранена,
че нямаш ни лик, нито име?
Любов ли си щом и след мен
живот за тебе ще има?

Любов ли си, кога си унила,
че нямаш любов да дадеш?
Любов ли си, че си всесилна
твоя Бог да отречеш?

Любов ли си, кога си лъжовна,
от всекиго лъгана ти,
кога от любов по-отровна
молиш любовта да прости?

Любов ли си, когато си груба,
по-нахална от делник безличен?
Любов ли си без мене се чудя,
любов ли си, че те обичам?

Любов ли си, кога си сърдита,
че си, Любов, закъсняла?
Любов ли си, когато ме питаш
дали без любов бих живял?

Любов ли си, когато си стара
и гола, и боса, сама,
а пътници млади на гарата
махат за поздрав с ръка?

Любов ли си, кога си безпътна,
кога бездомна просиш уют?
Любов ли си – от кръв и плът
или ехо от глухия чут?


Любов ли си, когато си жадна
за ласка и дума добра?
Зной ли си или сянка прохладна?
Любов ли си? – добре си дошла!

11 Февруари 2010
21:43

Прости ми ...

Прости ми ти за раните жестоки,
прости ми и за болката гореща,
прости, че те оставих без посоки,
прости ми и за всяка тъжна среща!

Прощавай, че отказвам да те слушам,
прощавай, че те карам да мълчиш,
прощавай-но не мога да се лутам
и моля се това да ми простиш!

Прости ми днес, че вече нямам сили,
прости ми, че отказвам да обичам,
прости ми, че самотни с теб сме били,
прости, че волята ти днес отричам!

Прости! - Със сълзи на очи те моля-
хванала острието във ръце,
но днес изгубих вече свойта воля,
прощавай... мое мъничко сърце.

10.02.2010
00:43

Радостните времена в края на годината

Ето че пристигна отново Декември
с мирис на имел и борови иглички.
Помахай щастливо на есенния Ноември
след година ще го видим отново всички.

Не бива да тъжим за отминалата есен.
Зимни игри ни очакват някъде там.
Нека деня да започнем с весела песен.
Коледно време настана! Не бъди сам...

Погледни многото лампички цветни
как присветкват в танц прекрасен.
И как борови иглички кокетни
нашепват песни в глас сладкогласен.

Весело се усмихва и луната дори
с приятелките ѝ – звездите златни.
И никой за нищо няма да те укори
дори и особите най-знатни.

Защото ни предстоят весели дни,
изпълнени с много щастие, любов
и прекрасни зимни детски игри,
последната наша вечна любов.

05.12.2009
23:44

****

Ела! Прегърни ме нежно ...
Ела! Целуни ме страстно ...
Ела! Бъди до мен ...
Ела! Стой при мен ...

... всеки ден ...
... всеки час ...
... всяка минута ...
... всеки дъх на болка ...
... всеки миг копнеж ...
... всяка дума любовна ...

Бъди моя болка ...
мой копнеж ...
моя радост ...
моя тъга ...

Ела! Обичай ме всеотдайно ...
Ела! Ела! Ела!
Ела! Ръката ми хвани,
в щастливата земя ме заведи ...
и съдбите ни в една ти свържи!

Нека бъда твоя ...
Само твоя ...
Като капката в дъжда ...
Като снежинката в снега ...
Като щуреца в лятна нощ ...
Като песен на уста ...
Като допир пеперудов ...
Като слънчев лъч в тъма ...
Като залез преди нощта ...

И нека бъдем двама само ний ...
в безкрайната синева ...
и мъката ти отбий ...
мехур щастлив създади ...

И в прегръдка нежна
да останем във вечността ...
любовта ни тъй копнена
ще огрее пътя ни, на радостта ...

... всеки ден ...
... всеки час ...
... всяка минута ...
... всеки дъх на болка ...
... всеки миг копнеж ...
... всяка дума любовна ...

... всяка частица любов споделена ...

29.11.2009
00:22

***

И ето отново аз заставам пред листът празен,
Чудейки се как безмълвието в рими да превърна.
Пак ли да описвам някой спомен запазен?
Отново сълзите ли си да възвърна?

А може би просто чувства ще изложа главно.
Или пък размисли за живота ми мъглив.
А защо не подвизи на сърце безславно
минало по пътя си толкова бодлив.

Безмълвието ме задушава с огромната си сила.
Властва над мен безкопромистно, жестоко.
Тъгата толкова дълбоко се е вкоранила,
а мъката – разпространена тъй широко.

И сега нещо впечетляващо да напиша трябва,
за да завърша поредната безсмислена тирада.
Някоя красива дума, която душата грабва.
Не! Просто ще поставя отново старата преграда.

02.10.’09год.
23:16

***

На тази пейка самотна седя аз сега.
Напълно глуха за разговорите чужди.
Сърцето ми страда от неизличима тъга.
Дните ми са еднообразни и мудни.
Тихичко се спотайвам в сянката плътна.
На метри от мен животът щастливо кипи.
Огромната болка се опитвам да преглътна.
Болката по отминалите красиви мечти.
Несбъднатите блянове за живота красив,
За които в нощта копнеех с последен дъх.
Но сега животът ми е прекалено сив,
Спомените ми – покрити с купища мъх.
Живея в една заблуда голяма и тежка,
В един непрестанен копнеж лъжлив.
В огъня бавно тлеи една бележка.
Бележка – за предишния ми живот щастлив.

25.09.’09год.
10:23