***

На тази пейка самотна седя аз сега.
Напълно глуха за разговорите чужди.
Сърцето ми страда от неизличима тъга.
Дните ми са еднообразни и мудни.
Тихичко се спотайвам в сянката плътна.
На метри от мен животът щастливо кипи.
Огромната болка се опитвам да преглътна.
Болката по отминалите красиви мечти.
Несбъднатите блянове за живота красив,
За които в нощта копнеех с последен дъх.
Но сега животът ми е прекалено сив,
Спомените ми – покрити с купища мъх.
Живея в една заблуда голяма и тежка,
В един непрестанен копнеж лъжлив.
В огъня бавно тлеи една бележка.
Бележка – за предишния ми живот щастлив.

25.09.’09год.
10:23