Черният Сатана

На твърда Божа земя
два бора свенливо свеждат глава,
две шишарки леко се отронват,
всичко лошо заедно прогонват.

Върху изсъхналите борови иглички
шишарките като стари дружки добрички,
една към друга се приближават
и тихичък разговор те подхващат:

‘Добре ни беше горе във висините,
когато виждахме полетът на орлите.
Сега слязохме на тази груба, черна земя,
където той броди – Черният Сатана.’

‘Обречени сме ний на смърт проклета,
загубихме безследно на вярата самолета.
Ще бъде ли някога тя възкръсната?’
Но тук шишарката бива прекъсната.

Отново той се появява в сюжета-
Черният Сатана, или просто казано човека.
Отново той отнема живот невинен.
живот на гората тъй свиден.

Думите на шишарките остават неизречени,
тъй като те във Смъртта биват въвлечени.
В гората тягостно мълчание настава,
на обитателите ѝ нищо друго не им остава.

Освен да кажат едно сбогом последно,
свели глави до самата земя ведно,
на двете шишарки приятелки стари
и да запеят тъжните си последни арии.

19.08. ’09 год.
15:02