На Поля, моя личен дъжд ^^
С капките последен дъжд
Отива си и самотата.
С капките последен дъжд
Отива си за миг тъгата.
Светът е сякаш обновен
Измит от пепелта на времето,
Усмихнат, някак промене,
Като че дъжда е измил бремето.
И всичко ражда се отново,
За да повтори грешките си предишни,
Но те тежат като олово
И правят всички постижения излишни.
Дъждът измива кални улици,
Измива и калта от душите.
Той стича се на хиляди потоци,
За да поникнат розови мечтите.
13.08.2009
14:15
вторник, 9 февруари 2010 г.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)

Няма коментари:
Публикуване на коментар